Силата на тихото его в лидерството

Преди няколко години с екип от съмишленици решихме да организираме отворено събитие за лидерството. На първата работна среща нахвърляхме актуални и полезни теми, които да представим. Между многото други предложих и темата за смирението. Едната реакция беше учудено и объркано повдигане на вежди. Другата – спонтанен ироничен смях: ха-ха, какво общо има смирението с лидерството?!

Мнозина от нас не виждат място за смирението в лидерството – било то като личностна черта, нагласа на ума или проява в отношенията и работата. Познато ни е клишето за харизматичния лидер, който доминира с присъствието си в стаята, демонстрира превъзходството си над другите, има високо самочувствие и не се съмнява в решенията си. Такъв лидер изглежда добре подготвен да си проправя път в безмилостната социална джунгла, каквато представлява средата в някои компании. Там, за да оцелееш и да просперираш, трябва да си силен, шумен и наперен.

Социалните медии насърчават тази нагласа, като дават идеална възможност на най-шумните да привлекат вниманието и да представят своята бляскава страна, която не е цялата част от тяхната лидерска и човешка същност.

Когато правя индивидуален коучинг с ръководители в различни компании, често забелязвам една и съща нагласа, с която повечето влизат в процеса – да докажат, че се справят добре, че са компетентни, амбициозни и готови да израстват в кариерата си. Необходими са редица сесии и достатъчно изградено доверие помежду ни, за да проявят уязвимост и стигнат до осъзнатост за областите, в които имат нужда от растеж. А след това и да се ангажират да работят в тях.

Тихо и шумно его

Егото е онази част от нашата личност, която определя нашето усещане за себе си, нашата идентичност, нашата стойност и нашето място в света. То не е по своята същност лошо или добро, но може да стане напомпано и шумно и да започне да изкривява представата ни за реалността и за себе си.

Тихото его не е смачкано или смълчано его. На него не му липсват увереност или амбиция. Не е проява на малодушие. То е фокусирано върху себе си, но е достатъчно укротено, за да може да се фокусира също и върху другите. То поддържа здравословен баланс между своите собствени интереси и интересите на другите и компанията. То не крещи за внимание и няма нужда постоянно да подхранва самочувствието си.

За разлика от шумното его, тихото не е отбранително и ангажирано да пази своя образ. Не приема нещата лично и това му позволява да чува критика, да израства, да се фокусира върху решенията, независимо откъде и от кого идват. Лидерите с шумно его се чувстват заплашени, когато вниманието се измества към другите или когато има някой по-умен от тях в стаята. Те се чувстват пренебрегнати, когато някой друг получи признание. Лидерите с тихо его с готовност подкрепят добрите идеи и предложения на другите и искрено и с радост дават кредит на хората, които го заслужават.

Ползите и цената

В краткосрочен план лидерите с шумно его може да успеят да си пробият път в кариерата като изтласкат конкуренцията встрани. Могат да спечелят възхищението и признанието на другите. Но в дългосрочен план те създават токсична и неефективна работна атмосфера около себе си. Те изграждат егосистема около себе си, в която всичко е подчинено на личните им интереси. Постепенно хората, с които те работят, започват да се чувстват използвани и по-малко мотивирани да дават най-доброто от себе си.

За разлика от тях, лидерите с тихо его създават екосистема, в която техните лични амбиции и интереси са добре балансирани с интересите на другите и компанията. Това създава огромно доверие в тях и ги прави привлекателни в дългосрочен план. Хората, с които работят, виждат зачетени своите интереси и интересите на компанията. Именно затова са готови да полагат повече усилия, като знаят, че ще бъдат честно оценени. Има по-голяма ангажираност и по-малко текучество.

Проучванията върху смирението в областта на лидерството показват, че ползите от култивирането и проявата му са и в трите посоки – за служителите, за компанията и за самите лидери.

Лидерство от Ниво 5

Джим Колинс и екипът му правят учудващо за тях откритие в хода на проучванията на компаниите, които са се превърнали от добри във велики. Лидерите на тези компании притежават изпълнителни компетенции от пето ниво, както той ги нарича. В основата на тези компетенции стоят две прояви – дълбоко лично смирение и силна професионална воля за преследване на големи цели. Смирението на тези лидери им помага да признаят своите собствени ограничения, да споделят заслугите с останалите хора от екипа и компанията. Фокусират върху по-голямото добро за компанията, вместо върху облагите за своето собствено его.

• Когато лидерите от 5 ниво определят заслугите за успеха, те гледат през прозореца към другите и казват, че успехът се дължи на тях. Когато трябва някой да понесе отговорност за неуспех, те гледат в огледалото и са готови да го понесат. За разлика от тях лидерите с шумно его гледат към огледалото, когато трябва да припишат заслугите за успеха и поглеждат през прозореца, когато трябва да обяснят неуспеха.
• Лидерите от ниво 5 са готови да вземат смели решения, които могат да противоречат на общоприетата мъдрост или на техните лични предпочитания, ако смятат, че това е в най-добрия интерес на компанията.
• Лидерите от ниво 5 не се интересуват от лична слава или богатство, а по-скоро от изграждането на трайна велика компания, която може да процъфтява и след тях. Те избират превъзходни наследници и ги настройват за успех, вместо да ги подкопават или да се опитват да задържат властта.

Как да настроим егото си?

Има ли начин да настроим егото си така, че да сме в подходящата хармония със себе си и другите, която успява да балансира добре личните и общите интереси? Със сигурност това е един постоянен процес на самоосъзнаване и осъзнаване на света и другите, а не е умствена настройка, която фиксираме един път за винаги.

За да настроим егото си към по-тих режим на действие, е важно да знаем как изглежда този режим. Учените, които правят изследвания в тази област, представят четири важни компонента, характеристики на тихото его, които служат също така и като насоки за неговото култивиране:

Откъсната от егото осъзнатост

Това означава да можем да наблюдаваме егото си, другите и обстановката, без да съдим и да се въвличаме емоционално. Например, когато някой друг получи похвала, която смятаме, че ние заслужаваме, вместо да заемаме защитна позиция относно егото си, да се въвличаме в завист или гняв от несправедливостта, да се откъснем от егото си и да наблюдаваме картината отстрани.

Взаимосвързаност и взаимозависимост

Това включва разбирането, че всички сме свързани и нашите действия влияят на другите. Ние сме това, което сме заради приноса на много други хора, които трупали и предавали мъдрост и са допринесли за прогреса, от който се възползваме днес. Това включва също така и разбирането, че сме част от една по-голяма картина, в която ние не сме най-важните. Важни сме, но имаме своята относителна значимост, каквато имат и останалите. Взаимозависимостта ни помага да търсим общото благо. Да гледаме на сделките не като на битки, които трябва да спечелим ние, а като на печеля-печелиш отношение. Помага ни да търсим решения, които са от полза за екосистемата, а не обслужват само егосистемата ни.

Съпричастност

Тихото его е съпричастно. Това го прави по-търпеливо към своите собствени грешки и тези на другите. Да улавя нуждата от подкрепа и да я дава по подходящ начин. Да види света от гледната точка на другите. Да си даде сметка за техните интереси, мотиви, тригери, нагласи. И да взаимодейства с другите на тяхното ниво така, че улесни комуникацията и да подкрепи приноса им.

Растеж

Тихото его е обърнато към растеж – към своя личен растеж, но и към този на другите. То е готово да прегърне предизвикателствата като възможности за израстване и да гледа на провалите като стъпки към успеха, вместо като лична заплаха. Лидерът с тихо его няма да се обезсърчи от провален проект (както ще реагира шумното его), но ще анализира опита, ще се научи от него и ще приложи уроците в своите бъдещи начинания. Той прави това не само в личния си опит, но помага и на другите да израстват.

Промяна на парадигмата

Тихото его е нещо повече от стил лидерство. То е промяна на парадигмата в начина, по който практикуваме лидерството. Чрез изместване на фокуса от самореклама към споделени цели, от конкуренция към сътрудничество и от краткосрочните лични ползи към дългосрочна устойчивост, лидерите с тихо его създават здравословна корпоративна култура, в която има повече ангажираност, вътрешна мотивация, израстване и по-голямо лично удовлетворение.

По време на еднодневното обучение Настрой егото си за успех, любов и израстване ще навлезем по-надълбоко в темата и практичните аспекти на „настройването“ на егото си. Вижте повече информация в линка и се регистрирайте: https://ivanmirchev.com/events/tune-up-your-ego/

Използвана литература:

• Transcending Self-Interest Psychological Explorations Of The Quiet Ego, Heidi A. Wayment, Jack J. Bauer, 2008
• Level 5 Leadership, Jim Collins, HBR’s 10 must reads on leadership, 2011
• The Power of Humility in Leadership, Franziska Frank, 2023
• The Curse of the Self, Mark R. Leary, 2004